Карст

  Развиването на карста възниква, когато  киселинна  вода започне да разяжда повърхността на скална основа покрай пукнатините ѝ. Докато скалата се разпада (обикновено  варовик ), пукнатините ѝ стават все по-големи. С времето тези фрактури стават по-широки и накрая се образува дренажна система под тях. В такъв случай образуването на карстовите форми се забързва, тъй като повече вода ще може да протича през района, давайки ѝ повече ерозивна мощ. Карстово езеро близо до  Добердо дел Лаго ,  Италия .

  Най-характерни за карста са отрицателни   форми на релефа . Според произхода си, те се разделят на форми, образувани чрез разтваряне (повърхностни и подземни), ерозионни и смесени. Могат да се разделят и морфологично. За развитието на карстовия процес са необходими следните условия: равна или слабо наклонена повърхност, така че водата да може да се застоява и изтича навътре; значителна дебелина на скалите, които да са податливи на разтваряне; агресивност на подземните води към разтворимите скали; наличие на условия, осигуряваща движение на подземните води.

  Янез Вайкард Валвазор , пионер в изучаването на карста в  Словения  и член на  Британското кралско научно дружество , въвежда думата  карст  през 1689 г., описвайки феномена на подводно течащи реки в трудовете си за  Церкнишкото езеро .   Йован Цвиич  продължава изучаването на карстовите райони и впоследствие става известен като „бащата на карстовата геоморфология“. Разглеждайки основно карстовите райони на Балканите, неговия труд от 1893 г.  Das Karstphänomen  описва формите на релефа като  карстови фунии  и  карстови полета .  През 1918 г. Цвиич предлага цикличен модел за развитието на карстовия пейзаж.   Към края на 1950-те години във Франция се появява и дисциплината карстова  хидрология .

  Карст е название на група геоморфоложки форми, образувани от разтварянето на пластове от карбонатни (CaCO3) или други разтворими скали, като варовици и доломити. Карстовите форми биват пещери, ували, кари, понори, карстови извори и други.                                       В значителна част от карстовите райони варовиците или другите пещерообразуващи скали са оголени, т.е. над тях няма почвена покривка. При това повърхността на скалите е подложена на химичните и физическите въздействия на климатичните фактори и в най-голяма степен на атмосферните води. Разрушителният ефект е най-значителен по хода на съществуващите по-малки или по-големи пукнатини - така започва образуването на кари.